... нали съм просто същество,

и Бог повика ме по име –

не зная точно за какво

с Вълшебния килим дари ме.

– Качѝ се! – каза ми. – Лети!

И пръскай Обич над Земята!

Да попилявам рой мечти,

за мен е работа позната.

Не спастрих с нея пукнат лев.

И в евро тъй ще е, изглежда.

Но пък раздавах с пълен кеф! –

Любов и Вяра – и Надежда.

Доде хвърчах – неотразим,

бая народец ме низвергна –

под мен Вълшебният килим

превърна се във проста черга.

И аз пред Райските врати

ще грохна в сетната си пролет.

Летѝ, Вълшебнико, летѝ! –

Светът е жив във твоя полет.