... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети!
И пръскай Обич над Земята!
Да попилявам рой мечти,
за мен е работа позната.
Не спастрих с нея пукнат лев.
И в евро тъй ще е, изглежда.
Но пък раздавах с пълен кеф! –
Любов и Вяра – и Надежда.
Доде хвърчах – неотразим,
бая народец ме низвергна –
под мен Вълшебният килим
превърна се във проста черга.
И аз пред Райските врати
ще грохна в сетната си пролет.
Летѝ, Вълшебнико, летѝ! –
Светът е жив във твоя полет.
© Валери Станков Всички права запазени