Боби79 (Ганчо Попов)
11 15
19 abr 2018, 1:16

Вина 

  Poesía » De amor
1017 1 4

Вина


Заслепен от гнева си, обиждах те,
Разгневен те разплаквах през час.
Ти преглъщаше всичко с' сълзите си и мълчеше загубила нас.
И с вината товареше себе си
И ме търсеше с поглед смирен.
Аз надменно отблъсквах очите ти
всеки ден.

А когато погледнах в душата си и разбрах ,че съм влюбен във теб,
беше тук, но не беше сърцето ти
наранено изгубило страст.

Днес съм тук и е твоя душата  ми,но кърви наранена сама,
неизказани чувства разплакани се изливат напразно сега.

Днес съм тук и се моля за себе си, моля теб,

моля Бог и тъжа, че не мога да властвам над времето и да върна любовния плам.

Но ще чакам,ще моля, ще страдам, ще обичам така, че да върна в сърцето ти моето...   
Не сега, не сега...
 

© Ганчо Попов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Което сами си причиним , сами трябва да преболеем.Поздрави!
  • Много силни чувства! За съжаление човек оценява нещо, когато го загуби! Дано да не е късно за вас! Поздравления за хубавия стих!
  • Така е, вината е нашето наказание, че не сме ценили това, което имаме. Поздрави за хубавия стих!
  • Да трудно е,но човек все някога минава и на другия бряг и разбира колко боли . Хубави редове и прекрасно показани чувства.
Propuestas
: ??:??