2 jun 2022, 21:46

Винаги някъде там 

  Poesía
259 0 0
Живеещият край морето,
най-накрая го намери
и разбра, че то е кротко,
но сутрин страшно реве,
защото нощем е самотно,
точно в часовете, когато
той го гледа от балкона,
отпивайки си от кафето.
Онова тъмното отсреща,
всъщност не било небето,
а никога не се е досещал,
че морето плаче самотно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??