Паулина_Недялкова
33 el resultado
Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
  51 
И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
  48 
Мечтаеше си за най-голямата торта.
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...
  270 
Колко пъти са ме лъгали
с обещания съдбовни.
Колко пъти сама се лъгах
в измислена от мен любов.
Колко пъти се разминавах ...
  305 
Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник, ...
  252 
Аз съм онази малка точица,
драсната случайно на листа.
Следа от молива изгризан,
зареден със грешни мисли.
Малко петънце зад думите, ...
  231 
Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...
  934 
на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
  250 
Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето, ...
  342 
Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
  505 
Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...
  194 
Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата. ...
  245 
Пролетната любов
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...
  257 
С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
  229 
Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването ...
  252 
Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът, ...
  362 
Живеещият край морето,
най-накрая го намери
и разбра, че то е кротко,
но сутрин страшно реве,
защото нощем е самотно, ...
  228 
Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...
  416 
Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...
  601 
Само едва полунощ е.
Да си запиша мислите
имам много време още.
Да не ме горят отвътре
или пък да не отлетят. ...
  271 
Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...
  388 
Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал. ...
  306 
Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата ...
  361 
Ти срещал ли си щастливо
непридружена жена.
Тя самоуверено крачи една,
защото така си е избрала.
Магнитна, горда и свободна, ...
  291 
Ден първи на нашата любов
и до днес остана незапомнен.
Не разбрахме кога се случи.
Имаше ли го този първи ден
или просто го прескочихме. ...
  352 
Арка с напъпили клончета
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...
  478 
Бог ти е дал от всичко.
Разточително.
И никак не е бил
спестителен.
Изпуснал е рога ...
  417 
Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна, ...
  361 
Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат ...
  568 
Улиците празни,
времето замряло.
Мухи под лампата
танцуват пияни.
Призрачно някак, ...
  348 
Все си тръгвах уж навреме,
преди да настъпи полунощ.
Аз те обичах, ти ме обичаше,
закъснявах малко, за разкош.
А каляската от златна тиква ...
  538 
Точно в тази книга,
героинята, която търсиш,
няма да намериш.
В нея няма спящи красавици.
И Пепеляшки няма. ...
  671 
Когато ме запитат как съм,
обичайно отговарям - добре.
В тези случаи винаги помага
познатото фалшиво клише.
Спестява излишни обяснения ...
  298 
Propuestas
: ??:??