Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич
и надеждата на утринта,
и звъна на стадото по пътя,
прах златист оставило пред мен.
Винаги ще нося в паметта си
онзи средноюнски странен ден -
като слама суха ти запали
огън в мен, до днес неугасен.