На брега сам пред залеза застанах.
Юли ожарил е тревите пак.
Под мене скалите порят вълните
като призрачен кораб без знаци и флаг.
Към тях разсърдено морето
запраща талаз след талаз
и като съдник, побелели му косите,
заговори ми със глас:
Тук остави голямата любов,
сърцето ти не трогнаха сълзите!
С флирта кръчмарски среднощ
бързо й заличи следите. ...