На брега сам пред залеза застанах.

                                              Юли ожарил е тревите пак.

                                              Под мене скалите порят вълните

                                              като призрачен кораб без знаци и флаг.

                                              Към тях разсърдено морето

                                              запраща талаз след талаз

                                              и като съдник, побелели му косите,

                                              заговори ми със глас:

                                              Тук остави голямата любов,

                                              сърцето ти не трогнаха сълзите!

                                              С флирта кръчмарски среднощ

                                              бързо й заличи следите.

                                              Не търси стъпките ѝ по пясъка,

                                              отдавна са изтрити от вълните,

                                              само плахата ѝ сянка още

                                              стаена стои в скалите.

                                              Ела! Ще те заведа при нея!

                                              Ела! Нима те е страх?

                                              За любовта да скочиш сред вълните

                                              това не е смъртен грях!

                                                 --- *** ---- *** --- *** --- 

                                              Спря до мен каляска

                                              кон с огнена грива,

                                              от нея бързо слезе

                                              нимфа ослепително красива.

                                              Спри! Не бързай! -

                                              тихо шепнешком ми рече.

                                              Аз съм твоя спомен,

                                              позна ли ме човече!?

                                              Вината не е едностранна,

                                              вината е разноцветен пламък,

                                              в любовта, който не съгрешил

                                              нека пръв да хвърли камък!

                                              Ела с мен, както преди

                                              на пясъка златен да постоим,

                                              от морето прошка да измолим,

                                              грубостта му да простим!

                                              Да усетим бриза по лицата,

                                              нежните му думи да чуем,

                                              да ни освежат вълните

                                              с пръски от прибоя буен!

                                              В лятната вечер да полетим

                                              в небесната шир до звездите,

                                              разказа им да чуем за голямата любов,

                                              за пролетите сълзи на влюбените!

                                                      --- *** --- *** --- *** ---

                                               От унеса изтръгна ме морето.

                                               Плисна връз мен деветия талаз.

                                               Слънцето, запътено на запад, 

                                               вървеше по пътека от червен атлаз.

                                               По пясъка влюбени вървяха.

                                               Над тях спускаше се вечерта.

                                               Шепнеше им развълнувано морето:

                                               Огнището семейно съхранява любовта!