Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели,
тъй както пушекът от пламък,
от нощ отляво – Не боли!
От студ не трепва като камък.
Сеното скупчено стърчи,
изболо с клечки светлината.
По-трудно е да различиш,
гласа на бухал от тъмата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse