27 may 2020, 10:50  

Вис 

  Poesía
755 2 7

Болката ми се смили,

пиша, споделям и дишам,

тягата ѝ се смали,

дебне пред дупчица миша.

 

Вáрди, подам ли носле,

котешка лапа надига.

Тика прикрито реле,

често насън ме настига.

 

Вик. Затаявам дъха.

Само очите ми в мрака

търсят ръба на кръга.

Литвам. Захлопва капакът.

 

Вис. Дружелюбно небе.

Щъркел отгоре се вие.

Волен в свободно трасе,

лъч светлина ще пробие.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??