27.05.2020 г., 10:50 ч.  

Вис 

  Поезия
753 2 7

Болката ми се смили,

пиша, споделям и дишам,

тягата ѝ се смали,

дебне пред дупчица миша.

 

Вáрди, подам ли носле,

котешка лапа надига.

Тика прикрито реле,

често насън ме настига.

 

Вик. Затаявам дъха.

Само очите ми в мрака

търсят ръба на кръга.

Литвам. Захлопва капакът.

 

Вис. Дружелюбно небе.

Щъркел отгоре се вие.

Волен в свободно трасе,

лъч светлина ще пробие.

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??