Допуснах много тишина в сърцето си.
И улици без изход извървях.
Хиляди пъти променях лицето си.
В маскарадни паради с живота играх...
И остана ми само глухото пространство,
изпълнено с моите лъжи...
и при все това оставаше празно...
А онези мои вятърни кули
сгромолясаха се, разбивайки всички мечти...
Лъгах много... предимно живота...
Но излъганата бях аз...
В капана си сама попаднах,
в собствения си игрален фарс...
Да върна времето, уви, не мога...
За грешките си ще плащам сега...
Зная, сама ще се съдя строго...
Непосилна дори да е тази цена...
Сама избрах я тишината...
И с нокти ранявах я без страх...
И дори сама прокълнах си самотата...
Крадях от всеки, без да мисля,
че окрадената ще съм аз...
А времето минава...
Дори за миг не ме почака...
Че за какво? Грешниците кой ли ги обича...
„Ех, прости..." - ми каза - „Изпусна влака..."
Но нищо, аз имам своя...
Влак за нещастници, тъй му казвам...
Свършил ми е на земята май престоя...
„Сбогом!"... и се качвам...
И ето... пътувам... нанякъде...
А дори съм без билет... пак излъгах...
Лукаво усмихната навсякъде,
имам на измамниците нюх...
По-добре ще е без мен...
Недостойна съм за този свят!
За миг не видях светлината в утрешния ден...
От тук насетне влакът за нещастници е моя бряг...
© Ди Todos los derechos reservados