Взех кураж да преброя траверсите по пътя, идвайки към теб.
Не можеш - казваш.
Но виж, вървя по релсите и не, не са безчет.
А страшно ли? - Не знам!
До четири едва стигнах...
Белязвам ти очите... устните... ръцете.
Споделям всичката секунда с теб
с дърветата опръскани, попарени, под мен.
Но вече сто, до стото и едно - дочувам нещо и май ще се боя?!
... Минават, разминават се навред железни дракони,
ръмжат, свистят отзад, пред мен.
Превивам, плача се - не сещам ден. ...