8 oct 2009, 17:26

Водата 

  Poesía » Filosófica
413 0 1

 

 

                  Реката лениво хлъзна

                  голото си влажно тяло

                  между изпосталелите

                                                   ридове

                               на планината.

                  Рояк зеленооки риби

                  цамбурнаха в призрачната

                  вода -

                            на педя от небето...

 

 

                  Разпиля се на завоя,

                                                 в ниското

                  изпълни бърдучето на

                  Слънцето,

                  вля сила в меховете

                  на селската воденица и,

                  без да си поеме дъх,

                  пристана на гости във

                  дворовете на

                                         другоселците...

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??