670301 (Павлина Гатева)
1387 361
24 jun 2011, 12:41

Вписване 

  Poesía » Otra
456 0 1

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне

блестяща риба. Гнил планктон -
скалите го сушат, вмирисани.
И само в молекули стон
завинаги остават думи вписани.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Умееш да предаваш усещания отвъд смисъла на думите!
Propuestas
: ??:??