670301 (Павлина Гатева)
1387 361
24.06.2011 г., 12:41 ч.

Вписване 

  Поезия » Друга
457 0 1

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне

блестяща риба. Гнил планктон -
скалите го сушат, вмирисани.
И само в молекули стон
завинаги остават думи вписани.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Умееш да предаваш усещания отвъд смисъла на думите!
Предложения
: ??:??