Вписване

24.06.2011 г., 12:41 ч.

Поезия » Друга

517 0 1

Стихът си тръгва някак изведнъж,
като море, което се отдръпва.
По каменистото му дъно мре
забавилата се да се завърне
блестяща риба. Гнил планктон -
скалите го сушат, вмирисани.
И само в молекули стон
завинаги остават думи вписани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вписване

Искате да прочетете повече?

Предложения