Този невидим враг -
проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,
не мога да погледна в очите й -
да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...
Далечината,
която ми отне от най-добрите приятели,
сякаш с невидимата си шепа загреба част от сърцето ми
и го разпръсна по света.
Същата далечина,
която само студено разделя
и застава в средата на обичта, да разбие кръга с празнотата си.
Онази далечина, ...