14 ene 2012, 13:18

Вратата 

  Poesía
675 0 0

Почуква се тихо,

отварям вратата.

Вратата на моето сърце.


А отсреща стои,

вече добре ми позната.

Самота като невинно дете.


Опитвам се плахо

да затворя вратата.

Да остане отвън на студа.


Но тя е по-силна

и отваря вратата.

И нахлува във мен САМОТА.

© Даниела Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??