14.01.2012 г., 13:18 ч.

Вратата 

  Поезия
676 0 0

Почуква се тихо,

отварям вратата.

Вратата на моето сърце.


А отсреща стои,

вече добре ми позната.

Самота като невинно дете.


Опитвам се плахо

да затворя вратата.

Да остане отвън на студа.


Но тя е по-силна

и отваря вратата.

И нахлува във мен САМОТА.

© Даниела Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??