Време
А беше рано! Беше много рано!
И излязоха птиците навън!
но полетът не беше нещо пожелано,
А сладък дъх на утрешния ден.
А беше светло! Беше много светло!
Играеше си ти със моята душа!
Но този път бе щастието заветно,
а в окото плахо дремеше сълза!
И птиците, и плахата сълза стаена,
на бъдещи мечти ще бъдат плод.
И ще потърсим ние радостта смирена, ...