А беше рано! Беше много рано!

И излязоха птиците навън!

но полетът не беше нещо пожелано,

А сладък дъх на утрешния ден.

А беше светло! Беше много светло!

Играеше си ти със моята душа!

Но този път бе щастието заветно,

а в окото плахо дремеше сълза!

И птиците, и плахата сълза стаена,

на бъдещи мечти ще бъдат плод.

И ще потърсим ние радостта смирена,

и топлината на чувството любов!

Но бъдеще със минало плетат се,

във настояще с ритъм прав и глух.

И така във него отлитат химерите,

любовта и щастието като във празен слух.

Бе кратко, но особено красиво,

да обичаш и макар да бъдеш сам.

Но порязан от любовната коса вежливо

осъзнаваш, че животът е голям.

И стана тихо! Стана много тихо!

Но за минути бе само хаос и страх!

И от тях отново подрежда се все тъй тихо,

космосът на любовта - млад и плах.

И ще стане светло - отново то ще бъде!

И ще грей във нашите сърца,

за да видим светлината накъде ни води -

към рая на милионите слънца!