Време
(на баща ми)
И животът белези остави
по така любимото лице,
и не ще се нищо никога поправи -
времето алчно от младостта ти гребе.
Безпощадно свлича свежестта
и жестоко ти дере челото.
Очите ужасно потъват в тъма
и на старостта - да спреш няма нивга длетото.
А то отвътре по-жестоко те дълбае
и духът усеща тленността - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.