28 mar 2010, 14:37

Време 

  Poesía » Otra
774 0 1
Време
(на баща ми)
И животът белези остави
по така любимото лице,
и не ще се нищо никога поправи -
времето алчно от младостта ти гребе.
Безпощадно свлича свежестта
и жестоко ти дере челото.
Очите ужасно потъват в тъма
и на старостта - да спреш няма нивга длетото.
А то отвътре по-жестоко те дълбае
и духът усеща тленността - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??