ДИС (Деа)
298 6717
30 mar 2020, 8:57

Време за стихове 

  Poesía
494 4 7

Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където 
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.

 

Луната, като резенче от дюля
с една звезда свенлива си бърбори.
Усмихва се до край, като през юли.
А вятърът с намусен облак спори.

 

Ноща потайно, тихо и на пръсти
минава между къщите. Обаче
я заслепяват лампи, погледите скръстили.
А на небето още му се плаче.

 

В такова време мисълите въздишат.
На покрива присядат. В тъмнината.
Спотайват се. Два нежни стиха пишат,
подслушвайки луната и звездата.

 

А после стават капки и валят
с тъга несподелена във сърцето.
И уморени, в полунощ като заспят,
само останало, разплаква се небето.

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??