ДИС (Деа)
298 6717
30.03.2020 г., 8:57 ч.

Време за стихове 

  Поезия
493 4 7

Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където 
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.

 

Луната, като резенче от дюля
с една звезда свенлива си бърбори.
Усмихва се до край, като през юли.
А вятърът с намусен облак спори.

 

Ноща потайно, тихо и на пръсти
минава между къщите. Обаче
я заслепяват лампи, погледите скръстили.
А на небето още му се плаче.

 

В такова време мисълите въздишат.
На покрива присядат. В тъмнината.
Спотайват се. Два нежни стиха пишат,
подслушвайки луната и звездата.

 

А после стават капки и валят
с тъга несподелена във сърцето.
И уморени, в полунощ като заспят,
само останало, разплаква се небето.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??