tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21358
24 ago 2012, 13:55

Време за възкръсване 

  Poesía » Filosófica
867 0 11
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.

Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно...  любовта. 

Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта.

Дали днес  огънят от мен  запален,
ще грее още миг или пък два,
душата, най-доброто ще познае,
повярвала в щастливата звезда.



© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??