24.08.2012 г., 13:55 ч.

Време за възкръсване 

  Поезия » Философска
868 0 11
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.

Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно...  любовта. 

Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта.

Дали днес  огънят от мен  запален,
ще грее още миг или пък два,
душата, най-доброто ще познае,
повярвала в щастливата звезда.



© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??