Едно ми е есенно такова
и сякаш - не мозък, а олово
изглежда в главата ми има,
че толкова боли и тежи ми.
Преследват ме облаците снощни,
надвиснали над мен буреносни,
едни такива, бяло-зелени,
от мента и мастика сътворени.
Метежна есен все ме преследва,
настига ме и пак ме обсебва;
а Ван Гоговите слънчогледи
чудато от стената ме гледат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse