25.02.2011 г., 10:48 ч.

Все ми е есен 

  Поезия
581 0 2

Едно ми е есенно такова

и сякаш - не мозък, а олово

изглежда в главата ми има,

че толкова боли и тежи ми.

 

Преследват ме облаците снощни,

надвиснали над мен буреносни,

едни такива, бяло-зелени,

от мента и мастика сътворени.

 

Метежна есен все ме преследва,

настига ме и пак ме обсебва;

а Ван Гоговите слънчогледи

чудато от стената ме гледат...

 

Навънка жита и ечемици

назрели жълти, като жълтици,

и един въпрос в мен напира:

"Как ечемикът става на бира?"

 

Едничък сезон за мене има

и няма пролет, лято, ни зима,

ала живея в свят чудесен,

пия, пея и все ми е есен!

 

         Златко Станоев

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещо не те разбрах, pumuckl...
  • Има бира,мента и мастика...
    Каква ти есен тука?!
    Напил си се като мотика,
    сега си кОпай махмурлука
Предложения
: ??:??