Навън все още вали

       и мрачно е, мъгливо,

       та питам се дали

       затуй ми е сънливо.

       Затуй ли в самота

       в дома си съм се свила

       и външната мъгла

       душата е обвила.

       Душата ми е стон

       и болка и отрада,

       минорен полутон,

       в мълчание тя страда.

       В мълчание, в което

       не зная докога и дали,

       ще издържи сърцето,

       а вън все още вали.