Навън все още вали
и мрачно е, мъгливо,
та питам се дали
затуй ми е сънливо.
Затуй ли в самота
в дома си съм се свила
и външната мъгла
душата е обвила.
Душата ми е стон
и болка и отрада,
минорен полутон,
в мълчание тя страда.
В мълчание, в което
не зная докога и дали,
ще издържи сърцето,
а вън все още вали.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени