9 feb 2020, 20:58

Всеки ден 

  Poesía
367 2 1
Всеки ден…фалшиво обещание.
Видя ли в мен жестокото страдание?
Сляп и заблуден, аз умирах във мълчание,
Сега, почти унищожен те питам … имаш ли съзнание ?
Животът ми е пълен само със лъжи…
Защо ми трябваше и твоите да слушам ?
Сега сърцето ми на пода то лежи …
А трябваше във разума да се заслушам…
Не вярвах аз на ничии очи,
но моите повярваха във тебе,
а ти върху душата ми скочи
и захвърли я като нежелано бебе… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Драгоев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??