Всеки ден…фалшиво обещание.

Видя ли в мен жестокото страдание?

Сляп и заблуден, аз умирах във мълчание,

Сега, почти унищожен те питам … имаш ли съзнание ?

Животът ми е пълен само със лъжи…

Защо ми трябваше и твоите да слушам ?

Сега сърцето ми на пода то лежи …

А трябваше във разума да се заслушам…

Не вярвах аз на ничии очи,

но моите повярваха във тебе,

а ти върху душата ми скочи

и захвърли я като нежелано бебе…

Игра си с нея като на шега,

Един път, два пъти, безброй моменти…

Направи мене твой слуга,

за което … аплодисменти !

Сега съм тук. Почти унищожен.

Но мъча се отново … пак да се намеря.

До неузнаваемост съм променен…

И или ще умра…или ще живея