Всеки минал ден

25 sept 2013, 20:00

Poesía » Otra

457 0 3

Душата ми във мен

от Бога милост проси.

Че всеки минал ден

поставя ми въпроси.

И зъбят се към мен

житейските зверчета.

Трошат го този ден

на хиляди парчета.

Разкъсват го със яд -

кръвчицата му пият.

А вечер са в наряд

и злобно пак си вият.

И нямам вече сън

спокойно да заспивам.

Изнизвам се навън

с катран да се напивам.

Утехата за мен

е чашата горчива.

Така съм всеки ден

с надеждата фалшива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-09-26T16:57:56+03:00

Благодаря, Водичке!
Благодаря, Санвали!
Поздрави от мен и хубав ден!
Sanvali (Санвали)

2013-09-26T13:36:39+03:00

Песенно! Хареса ми замисъла, въпреки, че е малко тъжно..Поздрави Ники!Оценявам осъзнаването!
voda (Елица Ангелова)

2013-09-25T21:12:14+03:00

Овладян ритъм!
Давай все така, Ники! :