25.09.2013 г., 20:00 ч.
Всеки минал ден
Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен
житейските зверчета.
Трошат го този ден
на хиляди парчета.
Разкъсват го със яд -
кръвчицата му пият.
А вечер са в наряд
и злобно пак си вият.
И нямам вече сън
спокойно да заспивам.
Изнизвам се навън
с катран да се напивам.
Утехата за мен
е чашата горчива.
Така съм всеки ден
с надеждата фалшива.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Песенно! Хареса ми замисъла, въпреки, че е малко тъжно..Поздрави Ники!Оценявам осъзнаването!
-
Овладян ритъм!
Давай все така, Ники! :
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Санвали!
Поздрави от мен и хубав ден!