26 oct 2023, 10:48  

Аз и вселената 

  Poesía
219 0 2

 

 

Венера с облачно ветрило

повя над здрачните поля;

потъна земното светило

в нощта до новата зора.

 

Шептяха в тишина дървета

и аз почувствах в този миг,

че на самотна съм планета,

захвърлена в безкрай велик.

 

И в таз безбрежност аз живея

на ери хиляди в властта --

навярно също като нея

обречен съм на пустота...

 

                        9 август 1989 г.

                        гр. Силистра

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??