26.10.2023 г., 10:48 ч.  

Аз и вселената 

  Поезия
217 0 2

 

 

Венера с облачно ветрило

повя над здрачните поля;

потъна земното светило

в нощта до новата зора.

 

Шептяха в тишина дървета

и аз почувствах в този миг,

че на самотна съм планета,

захвърлена в безкрай велик.

 

И в таз безбрежност аз живея

на ери хиляди в властта --

навярно също като нея

обречен съм на пустота...

 

                        9 август 1989 г.

                        гр. Силистра

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??