13 jul 2010, 9:52

Вселена от обич 

  Poesía » De amor
611 0 5

Тръгнах по незнаен, неземен път,

не търсех знайни четири посоки,

не тъжах от евтини разлъки,

казах си - момиче, наслука!

 

Жажда утолявах с нежен дъжд,

глад засищах с вълшебна волност,

а с вятър, понесъл ме изведнъж,

трепках, лудях, отново, отново.

 

Стигнах до земен, спасителен бряг,

където слънцето е на моя страна

и  с дъгата са моя най-добър знак -

случих вселена от обич край нас!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??