Вселена от обич

13.07.2010 г., 9:52 ч.

Поезия » Любовна

621 0 5

Тръгнах по незнаен, неземен път,

не търсех знайни четири посоки,

не тъжах от евтини разлъки,

казах си - момиче, наслука!

Жажда утолявах с нежен дъжд,

глад засищах с вълшебна волност,

а с вятър, понесъл ме изведнъж,

трепках, лудях, отново, отново.

Стигнах до земен, спасителен бряг,

където слънцето е на моя страна

и с дъгата са моя най-добър знак -

случих вселена от обич край нас!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.