Обичах живота груб, жесток, коварен
и мръсен изпълнен с злоба
отива си живота ми печален
бавно аз пълзя си към гроба.
Разяжда гърдите ми кървава рана
като свещ в мен гори,
тъга душата ми трови с наслада
горейки в мен ме мори.
В жилите полека-лека кръвта изстива.
С мъчително тъжни очи
аз гледам как всичко заспива,
гаснат последните слънчеви лъчи. ...