Обичах живота груб, жесток, коварен
и мръсен изпълнен с злоба
отива си живота ми печален
бавно аз пълзя си към гроба.
Разяжда гърдите ми кървава рана
като свещ в мен гори,
тъга душата ми трови с наслада
горейки в мен ме мори.
В жилите полека-лека кръвта изстива.
С мъчително тъжни очи
аз гледам как всичко заспива,
гаснат последните слънчеви лъчи.
Сълзите на ноща покриха пак земята,
покрита с бисерна роса
тя плаче, че не ще види пак зората
всяка капчица-роса, капка бисерна сълза.
И моите сълзи сливат се с росата
и като малки звездици блестят
всичко умира, като мен самата
отива си бавно светът.