Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят,
сред многото галактики човешки.
А всеки тътен породил обрат
поклащаше наивните ми грешки.
Пътувах, срещах , вярвах и копнях
за истинската тръпка на съдбата.
Че всяка стъпка струва си, разбрах
и потопих се в стона на вълната...