24.04.2023 г., 8:02 ч.

Втори шанс 

  Поезия
882 0 0

Обичах, страдах и живях на макс.

Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.

 

Препусках, бързах, търсих своя свят,
сред многото галактики човешки.
А всеки тътен породил обрат
поклащаше наивните ми грешки.

 

Пътувах, срещах , вярвах и копнях
за истинската тръпка на съдбата.
Че всяка стъпка струва си, разбрах
и потопих се в стона на вълната...

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??