Вяра

10 mar 2009, 16:09

Poesía » De amor

523 0 2

Наивен е стихът ми, може би.

На първите изобщо не прилича.

В него няма тъжни дълбини,

защото съм щастлива и обичам.

Съмнението остана тъй далече

и аз не плача в призрачната нощ.

Страхът палтото черно си съблече

и днес не ми напомня на велмож.

Поривите пак ме обладаха,

но днес към тях лети отсрещен зов

и вечните загадки разгадаха,

че има смисъл - смисъл от любов.

Наивен е стихът ми, може би.

На първите изобщо не прилича

и в него няма търсещи съдби.

Защото днес за първи път обичам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

danieline (Диди)

2009-06-10T17:37:00+03:00

Браво,Дани!!!Продължавай да обичаш,в този свят жесток и лош само любовта може да направи човека щастлив.
dimi49 (Димка Първанова)

2009-03-10T16:25:30+02:00

Явно изживяваш радостен период.Наслаждавай се на живота