10.03.2009 г., 16:09 ч.

Вяра 

  Поезия » Любовна
536 0 2

Наивен е стихът ми, може би.

На първите изобщо не прилича.

В него няма тъжни дълбини,

защото съм щастлива и обичам.

Съмнението остана тъй далече

и аз не плача в призрачната нощ.

Страхът палтото черно си съблече

и днес не ми напомня на велмож.

Поривите пак ме обладаха,

но днес към тях лети отсрещен зов

и вечните загадки разгадаха,

че има смисъл - смисъл от любов.

Наивен е стихът ми, може би.

На първите изобщо не прилича

и в него няма търсещи съдби.

Защото днес за първи път обичам.

© Даниела Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,Дани!!!Продължавай да обичаш,в този свят жесток и лош само любовта може да направи човека щастлив.
  • Явно изживяваш радостен период.Наслаждавай се на живота
Предложения
: ??:??