тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
7 abr 2008, 9:48

Вятърни ласки 

  Poesía » De amor
675 0 16
Скрих от първата зора мъничка сълза
и отпих капчица бисерна роса.
Литнах с чучулига над гори и поля,
търсих неразгадаемата си бразда.
И не понечих да пея във самота,
вятър ме погали със своята ръка.
Исках съюз със щастие до небеса,
да пусна котва безгрижно в светлина.
Да подкупя неподкупната си съдба,
да стигна до неузнаваеми брегове.
Там, укротени, всесилни ветрове,
всеки ден се гмуркат в същинско море,
на моя живот - колко невероятно е!
Плуват все до лунния небосклон,
там повярвах... в желания хоризонт.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??