7.04.2008 г., 9:48 ч.

Вятърни ласки 

  Поезия » Любовна
703 0 16
Скрих от първата зора мъничка сълза
и отпих капчица бисерна роса.
Литнах с чучулига над гори и поля,
търсих неразгадаемата си бразда.
И не понечих да пея във самота,
вятър ме погали със своята ръка.
Исках съюз със щастие до небеса,
да пусна котва безгрижно в светлина.
Да подкупя неподкупната си съдба,
да стигна до неузнаваеми брегове.
Там, укротени, всесилни ветрове,
всеки ден се гмуркат в същинско море, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??