12 oct 2011, 12:29

Въглен 

  Poesía » De amor
5.0 / 16
802 0 21
Ти пътуваш във сънищен влак,
а мечтата ми - гара за двама,
скутен покрив из топлия мрак
е подпряла на време и рамо...
Умори ме житейският дъжд -
все вали, сякаш мислите мие,
ако влезеш в сърцето на мъж,
всяка жажда от болките вие...
и разкъсва гръдта като нож,
остър ръб впила в голите чувства,
и със писък граблицата-нощ
над мечтите красиви се спуска... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »