ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
12 oct 2011, 12:29

Въглен 

  Poesía » De amor
784 0 21

Ти пътуваш във сънищен влак,

а мечтата  ми  -  гара за двама,

скутен покрив  из топлия мрак

е подпряла  на време и рамо...

 

Умори ме житейският дъжд -

все  вали,  сякаш  мислите мие,

ако влезеш в сърцето на мъж,

всяка жажда от болките вие...

 

и разкъсва гръдта като нож,

остър ръб впила в голите чувства,

и  със писък граблицата-нощ

над мечтите  красиви се спуска...

 

Ако стигнеш до мойта душа

във камина от мъка любовна,

разпали с нежен дъх пепелта,

като въглен - горещ и съдбовен...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??