ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
12.10.2011 г., 12:29 ч.

Въглен 

  Поезия » Любовна
776 0 21

Ти пътуваш във сънищен влак,

а мечтата  ми  -  гара за двама,

скутен покрив  из топлия мрак

е подпряла  на време и рамо...

 

Умори ме житейският дъжд -

все  вали,  сякаш  мислите мие,

ако влезеш в сърцето на мъж,

всяка жажда от болките вие...

 

и разкъсва гръдта като нож,

остър ръб впила в голите чувства,

и  със писък граблицата-нощ

над мечтите  красиви се спуска...

 

Ако стигнеш до мойта душа

във камина от мъка любовна,

разпали с нежен дъх пепелта,

като въглен - горещ и съдбовен...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??