Вълча луна

16 ene 2025, 18:59

Poesía » De amor

112 1 6

ВЪЛЧА ЛУНА

Ще ти гребна водица мълчана,

прислоня ли до тебе глава –

да ти пръсна очите зарана.

Как ли дъх би поел след това?

Както вятърът сменя посоки

и потегля бездомен и сам,

аз съм стих със разчупени строфи –

моят почерк е криворазбран.

Като клечка кибрит се изгърбвам –

тъй ли пламък от обич тежи?

Погледни го от верния ъгъл

и какво съм за теб ми кажи.

Без лъжи или тънички сметки –

преживяла съм всякакво зло.

И не ща като славейче в клетка

да запърхам с ранено крило.

Ако моето име забравиш,

за пътека нощта измоли –

през гори и потайни дъбрави,

край трънаци и сухи ели.

И по изгрев ще дойдеш – аз зная,

върху прага премръзнах нощес.

А на изток очаква ни Раят.

И навярно е адски горещ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.