ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това?
Както вятърът сменя посоки
и потегля бездомен и сам,
аз съм стих със разчупени строфи –
моят почерк е криворазбран.
Като клечка кибрит се изгърбвам –
тъй ли пламък от обич тежи?
Погледни го от верния ъгъл ...