Вълча луна

16.01.2025 г., 18:59 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 10

207 1 6

ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това?
Както вятърът сменя посоки
и потегля бездомен и сам,
аз съм стих със разчупени строфи –
моят почерк е криворазбран.
Като клечка кибрит се изгърбвам –
тъй ли пламък от обич тежи?
Погледни го от верния ъгъл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
Миг преди бурята

Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...
"Песничка” за лека нощ

Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »