26 nov 2008, 10:57

Вълшебна приказка, наречена Любов 

  Poesía » De amor
1034 0 2

Навън е светла,  зимна нощ.


Вървим по падналия сняг.


Вървим към края


на една вълшебна приказка.


Виновни няма между нас.


Виновна е единствено съдбата,


решила да ни раздели.


Подай ръка - милувка за последно,


докосване на пръстите и край.


Целувка дай ми - да ме топли


във всички зимни нощи занапред.


И запомни, виновни няма между нас!


В очите ти се отразява сивото небе.


Недей така, не искам


да запомня този израз в тях!


Аз искам да ги помня винаги


обичащи и топли.


Вървим със теб по падналия сняг.


Вървим към края


на една вълшебна приказка,


наречена Любов.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??